При общуването хората се изразяват не само чрез думите, но и чрез тялото си. Комуникацията „без думи“ включва изражението на лицето, визуалния контакт, жестовете, позицията на тялото, тона на гласа. Често се опитваме да премълчим нещо, но в същото време езикът на тялото ни издава.

Лицевото изразяване е необходимо за пълноценното протичане на емоционалните реакции. Сдържането на лицевия израз отслабва преживяваната емоция. Усмивката, дори и да е преднамерена, подобрява общото функционално състояние. Спазвайте девиза “Усмихвай се!”

Движенията на тялото подлежат на по-слаб съзнателен контрол и при внимателно наблюдение и използване на видеозаписи могат да дадат информация за действителното състояние на лицето под наблюдение.

Изразяването на емоциите в повечето случаи не е контролирано и за тях може да се съди по лицевите гримаси и движенията на тялото. Дори човек да запазва сдържан израз на лицето има множество други движения и жестове, които той не осъзнава, но които издават емоционалното му състояние. Това обстоятелство се използва в практиката при провеждане на разпити, когато опитният наблюдател следи движенията на тялото, интонацията на гласа и израза на лицето, за да отгатне какво се опитва лицето да контролира и да скрие. Това наблюдение може много да се улесни ако се прави видеозапис и той след това се анализира.

Изразяването на емоцията чрез мимиката на лицето, позата и движенията на тялото са неотделима част от емоционалната реакция. Системното проучване на този компонент е поставено още от Дарвин, който в класическия си труд “Изразяване на емоциите при животните и човека” дава обяснение на произхода и функционалния му смисъл. Според него, мимическите движения на тялото и лицето са възникнали от първоначално полезни действия. Емоционалните изрази представляват или отслабена форма на тези действия (например оголването на зъбите при гняв е остатъчна реакция от прякото им използване), или тяхна противоположност (усмивката е придружена с отпускане на някои мускулни групи на лицето), или са пряк израз на емоционална възбуда (треперене, заекване).

Функционалният смисъл на поведенческото изразяване на емоциите е в информиране на другия индивид за вътрешното състояние и готовност за определено действие. По този начин се улеснява комуникацията между отделните животни в групата и се спестява прякото използване на агресия (например при борбата между самците за овладяване на женската заплашителните пози в повечето случаи предотвратяват проливането на кръв).

Сдържането на лицевия израз влияе върху преживяваните емоции.

Лицевото изразяване при човека е неделима част от емоционалната реакция. По-съвременните проучвания установяват, че лицевата мимика, която придружава различни емоции предизвиква специфични изменения в кръвния ток в мозъка, така че на физиологично равнище е налице както обща неспецифична реакция, така и специфична картина на мозъчното кръвоснабдяване. Оптимална специфична реакция е установена за усмивката. От практическа гледна точка това означава, че за поддържане на оптимално функциониране е уместно да се усмихваме по-често, дори и усмивката да е преднамерена и нагласена.