ФУНКЦИИ НА ЕМОЦИИТЕ


Език на тялото

Различните видове емоции произвеждат различни действия и последствия в разнообразни ситуации. Емоциите:

֍ сигнализират моментния статус и процеса на удовлетворяване на биологическите потребности – глад, жажда, сексуално влечение и др. Впрочем съответните психични феномени са полуемоции, полуусещания;

֍ сочат към непосредствена готовност за действие или реално я създават;

֍ правят вниманието по-устойчиво, „залепват“ го към значими за субекта предмети и събития;

֍ сигнализират опастност или субективно благополучие чрез първичните преживявани модуси на болка и удоволствие (първични оценки за вреда или полза на биологично равнище);

֍ пораждат конкретни преживявания за смисъл или безсмислица;

֍ създават съвкупен ефект на присъствие в една „смислова вселена“ – на съгласуваност със себе си, с другите и със света като цяло. Това е специално присъщо за екзистенциалните емоции – вяра, надежда, любов, чувство за отговорност, авторство в живота и пр.;

֍ произвеждат генерализирани или специфични очаквания за предстоящи събития („създават бъдеще“);

֍ конституират и подържат „чувството за Аз“ (особено т. нар. „Азови емоции“ – гордост, срам, вина, суета и пр.) Потъвайки дълбоко в несъзнаваното, тези емоции стават основа на Аз-идентичността.

֍ придават афективна валентност на лица, предмети и събития (във вид на приятност, неприятност, симпатия, антипатия);

֍ подбуждат към „потапяне във“ или „отстраняване от“ ситуация (участват в т. нар. ситуационна включеност);

֍ създават общ ‘’колориращ’’ (оцветяващ) ефект. Това се отнася до ‘’малките” и виртуални емоции;

֍ презентират морален характер и управляват впечатлението, което индивидът създава у другите. Например човек се чувства длъжен да се разгневи в качеството си на ръководител; да бъде горд с честността си; да проявява веселие, защото иска да се знае, че му върви в живота; да се оплаква, за да не му завидят, и пр.

֍ оценяват обобщено вероятната успешност на действието в текущи обстоятелства (оценка на моментна компетентност в ситуацията);

֍ участват в преживяването на “подбудителна сила на вещите” - предметите в света на субекта приканват да бъдат сграбчвани, галени, пазени, изконсумирани и пр. И това кото че ли идва самите тях (рекламните въздействия);

֍ пораждат конкретни преживявания за смисъл или безсмислица;

֍ превръщат безразличните предмети в желани, а желаните в реално ползвани;

֍ участват в зараждането и усилването на множество деструктивни и дезорганизиращи тенденции в поведението (формиране на натрапчивости; предрасъдъци, комплекси, психотравми; превръщане на негативни емоционални състояния в личностни черти; произвеждане на ‘’бърнаут’’ на работното място и др.);

֍ антиципират и оценяват възможни емоции (човек се срамува от страха си; изпитва вина за безприличието си или за похотливо желание и пр.) и повлиява евентуалнота им поява или отсъствие.

֍ поддържат дълго цели и планове на субекта в готовност без външни стимули и подкрепления. Самите емоции служат като вътрешно подкрепление на целеобразуването и практическата реализация на цели и жизнени планове, а също провеждат мониторинг и контрол върху тях;

֍ управляват познавателните процеси в проблемни ситуации.

֍ имат креативно действие: разширява средата, към която човекът и животните се стремят да се адаптират. Оттук възможността за изключителни постижения, но и за феномени като лакoмия, алчност, стремеж към акумулиране на собственост, власт и пр. Някои когниктивни и екзистиални емоции - надежда, любопитсво, радост от битието и пр. – подтикват субекта към креативност, правят го способен да се чувства като у дома си в по-широка среда;

֍ водят до споделяне. Споделянето на емоции (позитивни, както и негативни) е възнаграждаващо само по себе си и е основа на социалното и моралното поведение.