ЕМОЦИИ И ПОВЕДЕНИЕ


Влияние на положителните и отрицателните емоции на хората

Емоциите се включват в регулацията на поведението благодарение на способността им да взаимодействат с останалите регулативни процеси и да ги модифицират по определен начин. Те създават едно или друго функционално състояние на психиката (и организма в цялост), което улеснява или подбужда активирането на едни регулативни структури и подтиска действието на други. Едновременно с това между активираните в даден момент регулативни структури и преживяваните емоции се създават устойчиви връзки. Те се съхраняват в паметта и по-нататък се проявяват като единно образувание. Тази особеност ясно се наблюдава при формирането на социални нагласи, които определят отношението на личността към различни социални обекти и създават готовност за едно или друго действие.

Влиянието на емоциите върху познавателните процеси се проявява в много отношения. На равнището на приемане на информация те въздействат върху вниманието. Насочеността на вниманието до голяма степен зависи от стимулите на средата. Неговата устойчивост също зависи от преживяваните емоции. Под влияние на преживяван интерес човек е способен дълго време да задържи вниманието си върху обекта, който го предизвиква, а когато човек се чувства объркан или уплашен трудно може да задържи вниманието си върху нещо конкретно.

Силните афективни преживявания от своя страна стесняват широтата на вниманието до степен, при която човек не е в състояние да се ориентира правилно в ситуацията. Изменените състояния на вниманието влияят и върху възприятието. Затова поговорката казва, че “на страха очите са големи”. Този ефект може да се използва при необходимост от запаметяване на голяма по количество и разнообразна по съдържание информация.

Емоционалните състояния оказват влияние и върху хода на мисловните процеси. Изследванията на лица, страдащи от депресия показват, че при тях преобладават мисли с негативно съдържание и те не са в състояние да контролират тяхното възникване. Освен това, от паметта се извличат предимно спомени за минали загуби и неуспехи. По подобен начин всяка по-силна емоция насочва хода на мисълта и избирателно активира различно съдържание от паметта.

Емоциите могат и сами да бъдат източник на подбуда. На тази основа възникват и се поддържат естетическите потребности, но така също и порочни наклонности. Например мазохизмът е привлекателен с едновременното преживяване на възбуда, болка и удоволствие.



Влияние на положителните и отрицателните емоции на хората