Целият емоционален живот на човека се състои в изпълняването на съответни “роли”. По-умерено настроените представители на това направление са склонни да приемат, че малка част от човешките емоции (например радост, тъга, страх, ревност) имат очевидни аналози у животните и понякога се наблюдава регрес към животинското у човека, но обикновено дори и те са съзнателно представени и имат по-открита и гъвкава регулация. Радикалният конструкционизъм води до отричане на универсални човешки емоционални явления. Дори такива спонтанни емоции, като гнева и ревността се приемат за непознати в някои култури, например у ескимосите. Според последния изследовател тези емоции не се откриват и у малките деца, защото на тях им липсва понятие за лична отговорност, която е необходима съставка на гнева и ревността. Романтичната любов, патриотизмът и презрението също са непознати чувства в редица културни общности.

Отношението между нуждите и тяхното удовлетворяване или неудовлетворяване е източник на емоционални преживявания у животните. Eмоцията е средство, което осигурява бързо и ефективно удовлетворяване на нуждата на организма. Колкото по-силно тя се проявява, толкова по-бързо може да бъде оценена нейната значимост. Независимо дали емоцията е положителна или отрицателна, тя винаги мобилизира усилията на организма за задоволяване на нарастналата нужда.Удовлетворяването й води до емоционално преживяване (жаждата, която е задоволена поражда приятна емоция). Емоциите се изразяват чрез изменение в тонуса на организма, намират отражение в мимики, жестове, пози, интонации. При удовлетворение на нуждите между животното и средата се създава равновесие и то изпитва положителни емоции.

Противоречията между нужди и задоволяването им, между очакваното и постигнатото, между опита на животното и изискванията на ситуацията, нарушават равновесието и пораждат отрицателни емоции. На базата на миналия опит емоциите ориентират животните за действията, които следва да предприемат - да проявят сдържаност или да атакуват, да избегнат опасността и др. Нуждите на животните са свързани с осъществяването на основни жизнени функции - хранене, размножаване, движения, самосъхраняване, организиране и др. Възможностите нуждите да бъдат удовлетворени действат подбуждащо на животните, мотивират ги за активност. Отличителна особеност на емоциите е, че те са продължителни преживявания. Поради това не могат да бъдат наситени с много енергия, а са по-слаби. Когато равновесието на животните с околната среда се поддържа на определено позитивно или негативно равнище (има храна или тя е оскъдна, животни са добре приети в групата или не и др.) у тях възникват трайни и не особено силни емоции - настроения.

Към положителните емоции се отнасят спокойствието, удовлетворението, нежността във взаимоотношенията и др. Нежността е показател за емоционален комфорт в групата. Животните си дават подаръци, взаимно се хранят, грижат се за перушината, козината, пеят еднакви мелодии (в еднакъв ритъм или съзвучие - I—II глас, издават звуци в дует), чистят козината си и др. Отрицателни настроения са тъгата, тревогата, безпокойствието, недоволството, напрежението и др. Прекомерното увеличаване на броя на животните в дадена местност е причина за появяване на стресови състояния, на отрицателни емоционални преживявания. Те се отразяват неблагоприятно върху развитието на индивидите. Отрицателни емоции са страховите състояния.

В много случаи животните знаят кои са. Те знаят кои са приятелите си и кои са техните съперници, имат амбиции за по-висок статут, конкурират се, реагират на движение, а животът им следва ритъм, подобен на този на хората.