Емоционална интелигентност означава способността да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно. Това е сравнително нова сфера на психологията, при която се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени по-рационално мисленето и поведението.

Емоционалната интелигентност е обект на различен вид тестове и измервания в психологията. Като пример за определянето й представяме следните критерии:

Критерии за емоционална интелигентност:

֍ Познаване на собствените емоции - способността да разпознаваме чувствата, които изпитваме. Когато не можем да определим точно какво изпитваме, не трябва да вземаме необмислени решения или поне трябва да действаме с известна предпазливост. Например, когато сме ядосани.

֍ Управляване на емоциите - Това е способността да се справяме с негативните емоции, възможността да се самоконтролираме и самоутешаваме. Например, когато сме потиснати, не трябва да се самообвиняваме, а да се погрижим за самите себе си.

֍ Самомотивиране - Емоциите ни мотивират, но могат и да ни демобилизират, ако са твърде силни и им позволим да ни завладеят. За тази цел трябва да си изработим известен емоционален самоконтрол.

֍ Разпознаване на чуждите емоции - Когато започнем да разпознаваме емоциите си, ще започнем да разбираме по-добре какво чувстват и другите. Тогава ще можем да изпитваме емпатия, а поведението ни ще бъде алтруистично.

֍ Управляване на връзките с другите - Разбирането на чуждите емоции ни дава способността да мотивираме другите, да бъдем добри лидери и да работим успешно в екип. В личния живот емоционалната интелигентност е от изключително значение за създаването на щастливи и сплотени семейства.

֍ Трансформиране на емоциите - Една от най-важните функции на емоционалната интелигентност. Личностните и житейските промени са причини за разбирането на чувствата. Всяка емоция има своя противоположност, към която трябва да се стремим, за да променим качеството на живота си. Например да превърнем угнетеността в полезен гняв, отчаянието – в надежда, а самотата – в създаване на контакти с други хора.